Председателката на Народното събрание Наталия Киселова подчерта, че засега става дума
само за намерение, а не за реално внесено предложение.
Идеята на президента Румен Радев за провеждане на национален референдум относно
въвеждането на еврото предизвика вълна от политически реакции. Според
председателката на Народното събрание Наталия Киселова, въпросът, така както е
формулиран, повдига сериозни конституционни съмнения.
„Така, както беше представен въпросът – без мотивите – е спорен. Нека първо видим
какви ще бъдат мотивите“, заяви Киселова пред журналисти. Тя направи изявлението си в
Николаево, където присъства на второто издание на културния фестивал „В подножието
на Асара“.
Президентът предложи въпросът за евентуален референдум да бъде: „Съгласни ли сте
България да приеме единната европейска валута “евро” през 2026 г.?“ – формулировка,
която вече предизвика дебати относно допустимостта ѝ по смисъла на Конституцията.
Киселова, която освен парламентарен председател е и преподавател по конституционно
право, бе запитана дали вижда противоконституционност в инициативата. Отговорът ѝ
беше внимателно премерен, но красноречив. Според нея е рано да се правят крайни
заключения, преди предложението да бъде официално внесено с необходимите мотиви.
„След като бъде внесено предложението с мотиви – тъй като въпросът попада в обсега на
поне две ключови комисии: тази по бюджет и финанси, както и Комисията по
конституционни и правни въпроси – се надявам, че в рамките на няколко седмици
мотивите ще бъдат внимателно разгледани“, посочи тя.
Киселова подчерта, че на този етап в Народното събрание няма официално внесено
предложение. Според нея към момента става дума по-скоро за публично обявено
намерение от страна на президента. „Президентът има правото да предложи на
Народното събрание да обсъди дали да се проведе национален референдум. Това е само
първата стъпка“, заяви тя.
Председателката на парламента изрази надежда, че ако предложението все пак бъде
официализирано, то ще бъде „добре мотивирано“, за да могат народните представители
да направят обоснована преценка за допустимостта и необходимостта от подобно
допитване. „Важно е ясно да се аргументира защо се поставя именно този въпрос и защо в
тази форма“, подчерта Киселова.
Тя припомни също, че по темата вече има произнасяне на Конституционния съд,
включително решение от 2023 г., което засяга евентуален референдум за еврото.
„Конституционният съд вече е изразил позиция относно възможностите и границите на
правото на Народното събрание да насрочва национални референдуми по въпроси,
свързани с международните ангажименти на България“, заяви тя.
С изказването си Киселова очерта позицията на парламента: сдържан, но решителен
ангажимент към спазването на конституционните норми и законовите рамки, в които
трябва да се развива инициативата на държавния глава. Решението, изглежда, ще бъде не
толкова политическо, колкото юридическо – основано на задълбочен анализ в
съответните парламентарни комисии и стремеж към баланс между демократичното
допитване и върховенството на закона.
